Постинг
05.07.2018 10:46 -
5 ЮЛИ 1868 г. "СТОРИХА ВЯРА И КЛЕТВА ДА ПРОЛЕЯТ КРЪВТА СИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ"
5 ЮЛИ 1868 г. ЕПИЧНАТА, САМОПОЖЕРТВОВАТЕЛНА И ЛЕГЕНДАРНА БИТКА НА ЧЕТНИЦИТЕ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
Легендарният поход и героичната саможертва на четниците, водени от войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа преди столетие и половина, са без съмнение един от най-ярките и популярни символи на националноосвободителните борби на българите против вековното чуждо робство. Те намират силен отзвук както сред съвременниците си, така и в паметта на следващите поколения. Дълго време безкористният им подвиг пленява съзнанието и вълнува сърцата на българските родолюбци както в поробеното отечество, така и сред многобройната емиграция на север от Дунава.
"Беше ден петак, 5-ий юлия 1868 лето. Вечерта, после запалването на свещите, в един остров, който лежи сред древния Истър (Дунав), към България, от Батин, по-долу от Свищов и по-горе от Русе - виждаха се още от далеч от лявата страна на тоя остров да излазяха хиляди безбройни, живи фантастически огнийове,
кои непрестанно мърдаха...Пред светлината наокол виждаше се едно доволно количество оружие и разбойни уряди (муниции)...Сичките тези тайнствени човешки сенки, виждаше се да чакаха с голяма нетърпение някого, защото от време на време хвърляха погледи на вън, дето светеше една бляскава луна...Това положение трая почти около 3 часа, сир. до 11 на нощя, когато ето изведнъж се показаха Двоица, последвани от неколцина и облечени с униформа като жендармски капитани с тесни бели панталони, с царвули, прилични на крака и лека за пътуване, като у граничери, с дълги саби и други нужни за бой нареди. С една дума, обръжени и облечени тъй добре, както прилича на чинът, който носеха.
Единият от тези Двоица беше на възраст 28-30 годишен, с лице пълно-овално и рус...Този беше същият ХАДЖИ ДИМИТЪР.
Вторият, младец около 22-24 години, черноок и сухичек на лице, тънък на тяло, но пъргав и жиляст...беше СТЕФАН КАРАДЖА..."
(летописец Ангелаки Савич, допринесъл много за популяризиране подвига на героите от 1867 и 1868 г и изобщо за пропагандиране и защита на българската националноосвободителна кауза, особено пред външния свят. В неговата книга "Българските въстаници под командата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа" е поместена и Клетвата на славната чета от 1868 г.)
Всички, от най-ранно детство, знаем стихотворението на Христо Ботев "ХАДЖИ ДИМИТЪР". Тук ще споделя стихче- биография, като въздишка, от родолюбива съгражданка на войводата.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той!
Сливенският герой!
Горд, изправен
с пушка в ръка
и самур калпак
над очите -
в центъра на града
е издигнат паметник
до небето.
С достоен живот
и дела,
родил се
в малкия град -
града
на стоте войводи.
В малък дом живял,
сега музей,
а израснал такъв
голям герой.
Вечна ще е паметта
за кръвта пролята!
Защото той умря
ЗА СВОБОДАТА СВЯТА!
(Ст. Тодорова)
И от друг родолюбец
П Р О С Л А В А Н А К А Р А Д Ж А Т А
"Кажи ми, сестро,
де Караджата?"
Христо Ботев
Аз вярвам: самодивите чудесни,
подели над Балкана
с волни песни
на седмото небе във висината
намерили духа на Караджата.
Но нещо тука досега ме плаши,
защото ний,
съвременници наши,
оставаме печално приземени
и обезсилени и разделени.
Духът на Караджата се въздига
от селото Ичме
и връх достига,
какъвто рядко
стигат на земята.
Като момче
се трудил Караджата
на Тракия красива сред полята,
а после Добруджа го опознава
как пехливани турци побеждава.
Аз днес усещам неговата сила,
за мене тя е гордост и закрила.
Ако забравим днес
и Караджата,
ще ни отслабне
в битките душата.
Не е той паметникът
от гранита,
а български темел -
без него зида ще е
нетраен.
Спомняйте словата:
СВОБОДАТА НЕ ЩЕ ЕКЗАРХ,
ИСКА КАРАДЖАТА!"
Борис Бухчев
Легендарният поход и героичната саможертва на четниците, водени от войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа преди столетие и половина, са без съмнение един от най-ярките и популярни символи на националноосвободителните борби на българите против вековното чуждо робство. Те намират силен отзвук както сред съвременниците си, така и в паметта на следващите поколения. Дълго време безкористният им подвиг пленява съзнанието и вълнува сърцата на българските родолюбци както в поробеното отечество, така и сред многобройната емиграция на север от Дунава.
"Беше ден петак, 5-ий юлия 1868 лето. Вечерта, после запалването на свещите, в един остров, който лежи сред древния Истър (Дунав), към България, от Батин, по-долу от Свищов и по-горе от Русе - виждаха се още от далеч от лявата страна на тоя остров да излазяха хиляди безбройни, живи фантастически огнийове,
кои непрестанно мърдаха...Пред светлината наокол виждаше се едно доволно количество оружие и разбойни уряди (муниции)...Сичките тези тайнствени човешки сенки, виждаше се да чакаха с голяма нетърпение някого, защото от време на време хвърляха погледи на вън, дето светеше една бляскава луна...Това положение трая почти около 3 часа, сир. до 11 на нощя, когато ето изведнъж се показаха Двоица, последвани от неколцина и облечени с униформа като жендармски капитани с тесни бели панталони, с царвули, прилични на крака и лека за пътуване, като у граничери, с дълги саби и други нужни за бой нареди. С една дума, обръжени и облечени тъй добре, както прилича на чинът, който носеха.
Единият от тези Двоица беше на възраст 28-30 годишен, с лице пълно-овално и рус...Този беше същият ХАДЖИ ДИМИТЪР.
Вторият, младец около 22-24 години, черноок и сухичек на лице, тънък на тяло, но пъргав и жиляст...беше СТЕФАН КАРАДЖА..."
(летописец Ангелаки Савич, допринесъл много за популяризиране подвига на героите от 1867 и 1868 г и изобщо за пропагандиране и защита на българската националноосвободителна кауза, особено пред външния свят. В неговата книга "Българските въстаници под командата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа" е поместена и Клетвата на славната чета от 1868 г.)
Всички, от най-ранно детство, знаем стихотворението на Христо Ботев "ХАДЖИ ДИМИТЪР". Тук ще споделя стихче- биография, като въздишка, от родолюбива съгражданка на войводата.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той!
Сливенският герой!
Горд, изправен
с пушка в ръка
и самур калпак
над очите -
в центъра на града
е издигнат паметник
до небето.
С достоен живот
и дела,
родил се
в малкия град -
града
на стоте войводи.
В малък дом живял,
сега музей,
а израснал такъв
голям герой.
Вечна ще е паметта
за кръвта пролята!
Защото той умря
ЗА СВОБОДАТА СВЯТА!
(Ст. Тодорова)
И от друг родолюбец
П Р О С Л А В А Н А К А Р А Д Ж А Т А
"Кажи ми, сестро,
де Караджата?"
Христо Ботев
Аз вярвам: самодивите чудесни,
подели над Балкана
с волни песни
на седмото небе във висината
намерили духа на Караджата.
Но нещо тука досега ме плаши,
защото ний,
съвременници наши,
оставаме печално приземени
и обезсилени и разделени.
Духът на Караджата се въздига
от селото Ичме
и връх достига,
какъвто рядко
стигат на земята.
Като момче
се трудил Караджата
на Тракия красива сред полята,
а после Добруджа го опознава
как пехливани турци побеждава.
Аз днес усещам неговата сила,
за мене тя е гордост и закрила.
Ако забравим днес
и Караджата,
ще ни отслабне
в битките душата.
Не е той паметникът
от гранита,
а български темел -
без него зида ще е
нетраен.
Спомняйте словата:
СВОБОДАТА НЕ ЩЕ ЕКЗАРХ,
ИСКА КАРАДЖАТА!"
Борис Бухчев
Следващ постинг
Предишен постинг
Прекрасно си отразила великата саможертва. Аз утре ще го направя.
цитирайИмало е будни българи, които са се борили и жертвали за свободата...
цитирайблагодарение на саможертвата на които я има България и свободата ни.
цитирайkvg55 написа:
Прекрасно си отразила великата саможертва. Аз утре ще го направя.
Материалът, от който черпех сведения е доста обширен. Споделих най-същественото. С нетърпение ще очаквам това, което ти ще поместиш. Сигурна съм, че ще е великолепно!
Успех! И поздрав!
mt46 написа:
Имало е будни българи, които са се борили и жертвали за свободата...
И сега има, но защо ли, защо нямат смелостта на някогашните?
Поздрав!
blagovestie написа:
благодарение на саможертвата на които я има България и свободата ни.
Да си спомним и да ги почитаме, но и да се молим други да се появят, за да станат наш маяк, надежда и вдъхновение, за да спасим България!
Поздрав от сърце!
Хубав постинг - актуален, съдържателен - и по възрожденски будителски.
Поздравления, gessos!
цитирайПоздравления, gessos!
99% от нашите обществоведи не са и чували за Ангелаки Савич въпреки неговите заслуги- явно на неговото дело е сложено ТАБУ от червената цензура вероятно заради това,че е споделил няколко нелицеприятни впечатления и свои мисли за тяхната кърмилница Русия.
цитирайГероично е, gessos. Хаджи Димитър и Стефан Караджа с малко хора се опитват да помогнат за освобождението. Дори отначало, като стъпват на българска земя са разкрити и постоянно водят сражения. Трябва да ги тачим като национални герои.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Прекрасно поднесена тема!
Литатру
цитирайЛитатру
Прекрасно е,че все още има хора,които пишат за героите ни. Благодаря за постинга.
цитирайДоволна съм, че прочетох този стойностен постинг.
Благодаря и поздравления, Гесос!
цитирайБлагодаря и поздравления, Гесос!