Постинг
13.03.2018 17:06 -
ЗА ЛЮБОВТА СПОНТАННО от Боби Кастеелс
Любовта ли? За нея си свалям последната риза
и разкъсвам гърдите си с голи ръце, да изтръгна
оня мускул червен - от Ерос стократно пронизан,
от любов покосен, на любов не успял да обръгне!
Любовта ли? Букет с грехове и безбожни капани.
Разкаяния, страсти, безумства, раздели, поквара,
нежност, сълзи надежда - безсмъртна да стане,
самота, невъзможност, отново възкръснала вяра!
Любовта ли? Тя...като ранна слана ме попари!
Подари ми два гроба и сухата пръст за сълзи,
че са тежки сълзите на мъж по гробове и гари.
Недолюбен любим - недопуснат до райски врати!
Любовта ли? Вечна ръжда, всяка клетка засяга!
Няма лек за това! Нелечима е... Божи дела!
Виж - и просяк за нея ръката си тъжно протяга,
любовта е и милост, и лодка - сред суха река!
Любовта ни - вълшебство в любовните ласки,
тъй разгулно красива - фриволна и строга.
Пулса бърз, насред бал на сърцата без маски
и устни, които да спра да целувам, не мога!
Любовта ли? Не говорим за майчина обич, нали
тя е жертва свещена, а не адския огън от страст,
а за тази божествена обич, която отвътре гори
и живее дълбоко във нас до последния час!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари