Постинг
04.02.2018 09:46 -
Трета Градска Болница
Белотата на болницата
тук е привидна
на мнозина навява спомен за креп.
И онази с косата се смее ехидно
и се питаш кога ще привика и теб.
В коридорите тъжни,
с неонови лампи,
тя наднича нахално зад всички врати.
През лица,
пожълтели от мъки и крампи
се поспира за малко и нещо сумти.
Сред въздишки,
протяжни и недочути,
обикаля леглата и търси с очи
и в последните няколко,
дълги минути
си разперва ръцете и гузно мълчи...
На живота завесата спуска докрая.
Тя е тук!..А душите вече са в Рая...
И.Б.
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Във всяка болница дебне смъртта.
цитирайПознато усещане. Бях в болница миналата есен – интоксикация от материали при саниране, сериозно и досадно заболяване. Здрав човек съм, сполай на Бога, на аспирина се мръщя:))) и изведнъж... Лежах, скучаех, опитах да пиша – и се отказах: всичко започваше с бели чаршафи и завършваше с кръв, мухъл и смърт. И сега – пет месеца след това, още не мога да изтрия тъгата и мухъла от възприятията си – сякаш ме мъчи онази библейска печал от някакво забранено познание …
Хубави стихове! В духа на Далчевата „Болница”. Или на човеколюбивата болка на Ханчев:
Трите стени
в моята стая
бяха бели и тихи.
Четвъртата
стенеше нощем:
— Вода!
Тя вика
три нощи подред,
на четвъртата нощ
стана бяла и тиха
като другите.
Бяла,
студена
и няма.
Страшна стена. /В. Ханчев/
Поздрави, gessos!
Да, смъртта е зло за всички и ни дебне отвсякъде...Някои я заслужават като наказание, нищо, че е природен закон...А други си отиват без време, в разцвет... :(
цитирайПоздрави и от мен, приятели!
Не исках да ви натъжа...
цитирайНе исках да ви натъжа...
Някога следвах за медицински фелдшер и на първия ми стаж в болницата седнах до един болен, много болен човек. Беше ми жал за него и си казах - не мога да му помогна по друг начин, освен да поговоря с него. И той ми говореше с тъга за живота си, но... какъв беше шока ми, когато както ми говореше, така и си пое дъх за последен път и умря пред очите ми... Поне не умря сам.
цитирайИмал е нужда да сподели с някого...А така се случва и с майката, която чака в последните си минути своето дете. Успее ли да дойде, последният `и дъх е сбогом и успокоение по пътя към Вечността.
цитирай