Какво е моят, какво е твоят
                                           Ден рожден!
Ден за размисъл или за
                                       Надежда!
Мечтите ни излъгаха и теб,
                                          и мен,
А в бъдното човек със страх поглежда.

Край масата със чаши
                                    във ръце
Присядаме неловко,
                                мълчаливо.
Не знам що става в твоето
                                            сърце,
Но струва ми се, сякаш
                                    с виното пенливо
За милост молим нашите
                                        орисници.
В такива дни не сме ли пак
                                          езичници!
Не сме ли пак готови
                                с радост
Душата си на Дявола
                                 да продадем дори!
Не стори ли така и доктор
                                        Фауст
с едничката молба:
                           "О, миг, поспри!"
Че жадни бяхме.
                        Жадни сме и днеска.
Че гладни бяхме.
                       И гладни ще оставим
Трапезата на тоз живот
                                      Скъперник!...
О, миличко, не искай днес
                                           от мен
Да кажа аз:
            "Честит да е Рождения ти ден!"
Защото със година
                             остаряваме
И Младостта на миналото
                                       подаряваме!
С обич!
                                        
                                           

Стихотворението е отлично! Затрогна ме, макар и по по-различен начин (вероятно поради възрастта ми). За видеото много благодаря. Имам мили спомени свързани с Гяуров. И той е започнал певческата си кариера в хора на военното артилерийско училище, което съм завършил и аз. През 1959 г. бях член на екипажа на кораба, с който част от фестивалците пътуваха по Дунав за Виена, където се проведе поредният Световен фестивал на младежта и студентите. Галаконцерта на нашата делегация бе в Рьонахертеатър и в него взе участие, и Гяуров, и доколкото си спомням, със същата ария. Публиката бе потресена от изпълнението, аплодисментите продължиха повече от 15 мин. Беше много забавно да се наблюдава как и виенски бабички на преклонна възраст подскачат ръкопляскайки от удоволствие.

Благодаря, приятелю!
И се радвам, че Ви върнах към милите спомени.
Подаръкът бяха плочи - операта "Фауст" от Гуно, с Николай Гяуров в ролята на Мефистофел. И мисля, че тази роля на него единствен най-подхожда... А детето ни беше болно и тъгувахме....

"Защото със година
остаряваме
И Младостта на миналото
подаряваме!"
По тази причина не си отбелязвам рождения ден.