Постинг
18.05.2018 16:13 -
На 18 май се ражда великият оперен певец и ненадминат бас Борис Христов
Автор: gessos
Категория: Музика
Прочетен: 2687 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2018 16:23
Прочетен: 2687 Коментари: 11 Гласове:
24
Последна промяна: 18.05.2018 16:23
За родословното дърво на Борис Христов се е говорело и преди той да се появи в неговите клони. Говорело се е, защото то е имало ярки цветове и плодове още през онези далечни години - отдавна завоалирани от легендите, когато широката му корона била разклащана тревожно от бурите на робската неволя или оцветявана от багрите на смели, родолюбиви надежди. Пуснало корени в здравите пластове на устойчивите народни добродетели и предания, това дърво е всмуквало многократно не само горчивите сокове на страданието, в които се смесват сълзите и солената пот на хиляди отрудени българи, но и чистата утринна роса, в която се е оглеждала усмивката на едно очаквано щастие.
Затова, когато облаците над Каймакчалан се разпръсквали и прохладата е докосвала листата му с ласка, то е запявало. Запявало омайващо и хорската радост разнасяла песните му надалеч - и по планините, и по долините на Македония, и по невидимите пътища на времето...
Борис Христов е роден в град Пловдив, но това може да се счита за случайност - неговият баща, Кирил Христов, завършил литература във Франция, е гимназиален учител в града не за дълго време. Към тази случайност се прибавя и друга - на 18 май 1914 г. е някакъв военен празник и когато той се ражда към 8 часа сутринта, над Пловдив се носи ехото на топовни гърмежи. Щастливият баща се шегува ласкаво със своято жена: " Е, Райне, голям син си родила. С топовни гърмежи идва". Съдбата вплита това събитие в един реално богат живот, уплътнен и възвисен от овации, които са по-силни от топовните гърмежи и от ехото на военната музика. А там нейде, край бреговете на старата Хебра, където Орфей е оплаквал своята Евридика, раждането на Борис Христов на мястото, където е заглъхнала неговата лира, винаги може да се счита за символично съвпадение.
......Милиони хора по света отдавна са свикнали да виждат Борис Христов с короната на Вердиевия крал Филип. В известен смисъл тази корона е станала обобщение и символ на неговото артистично битие, защото той се налага с яркия характер на образите, които извайва, или по-точно, с тяхната художествена грандиозност, властност и неповторимост. Всички негови превъплъщения на сцената в ролята на Борис Годунов, крал Филип, Иван Сусанин, Дон Кихот, Кончак, Досифей, Мефистофел, Агамемнон поразяват със своето царствено величие като поведение или със своята трагична многопластовост като характери.
/Из биографични книги за прославения наш певец/
Затова, когато облаците над Каймакчалан се разпръсквали и прохладата е докосвала листата му с ласка, то е запявало. Запявало омайващо и хорската радост разнасяла песните му надалеч - и по планините, и по долините на Македония, и по невидимите пътища на времето...
Борис Христов е роден в град Пловдив, но това може да се счита за случайност - неговият баща, Кирил Христов, завършил литература във Франция, е гимназиален учител в града не за дълго време. Към тази случайност се прибавя и друга - на 18 май 1914 г. е някакъв военен празник и когато той се ражда към 8 часа сутринта, над Пловдив се носи ехото на топовни гърмежи. Щастливият баща се шегува ласкаво със своято жена: " Е, Райне, голям син си родила. С топовни гърмежи идва". Съдбата вплита това събитие в един реално богат живот, уплътнен и възвисен от овации, които са по-силни от топовните гърмежи и от ехото на военната музика. А там нейде, край бреговете на старата Хебра, където Орфей е оплаквал своята Евридика, раждането на Борис Христов на мястото, където е заглъхнала неговата лира, винаги може да се счита за символично съвпадение.
......Милиони хора по света отдавна са свикнали да виждат Борис Христов с короната на Вердиевия крал Филип. В известен смисъл тази корона е станала обобщение и символ на неговото артистично битие, защото той се налага с яркия характер на образите, които извайва, или по-точно, с тяхната художествена грандиозност, властност и неповторимост. Всички негови превъплъщения на сцената в ролята на Борис Годунов, крал Филип, Иван Сусанин, Дон Кихот, Кончак, Досифей, Мефистофел, Агамемнон поразяват със своето царствено величие като поведение или със своята трагична многопластовост като характери.
/Из биографични книги за прославения наш певец/
Следващ постинг
Предишен постинг
от биографичната книга за него. Изслушах само "Многая лета". Настръхващо!
Изключително се радвам на всеки талантлив българин. Благодаря ти!
цитирайИзключително се радвам на всеки талантлив българин. Благодаря ти!
Велик българин.
цитирайНе съм почитател на оперната музика. Предпочитам поета Борис Христов...
цитирайblagovestie написа:
от биографичната книга за него. Изслушах само "Многая лета". Настръхващо!
Изключително се радвам на всеки талантлив българин. Благодаря ти!
Изключително се радвам на всеки талантлив българин. Благодаря ти!
Винаги ще е нашата гордост!
kvg55 написа:
Велик българин.
Наша слава и гордост!
mt46 написа:
Не съм почитател на оперната музика. Предпочитам поета Борис Христов...
Е, да, разни вкусове, разни предпочитания.
Но поета Борис Христов и аз обожавам.
МОЛИТВА
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се - никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка спокойствие - до обяд да подреме,
пари на глупака - да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;
покани на вечеря поета - напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.
Велик и неповторим! Мисля и недостижим!
цитирайПоздравления че се сещаме да почетем този велик българин.
Един постинг не стига да се разкаже за него.
Позволявам си да припомня изпълнението му „Велико Словословение“.
Линка горе стартира от 7:30 минута (&start=450) с изпятата от него молитва „Аз грех Господи“, от която настръхвам :-)
цитирайЕдин постинг не стига да се разкаже за него.
Позволявам си да припомня изпълнението му „Велико Словословение“.
Линка горе стартира от 7:30 минута (&start=450) с изпятата от него молитва „Аз грех Господи“, от която настръхвам :-)
че си се сетил да почетеш световния гений!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
tota написа:
Велик и неповторим! Мисля и недостижим!
Единствен най-велик и наистина недостижим ще остане!
litatru написа:
че си се сетил да почетеш световния гений!
Поздрави!
Поздрави!
Живея с музиката. А този наш Велик гений винаги с любов съм слушала!