Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 02:07 - Съвременна притча / по разказ на непознат/
Автор: gessos Категория: Лични дневници   
Прочетен: 400 Коментари: 4 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Обгръщаше ни удивителна тишина. От морето подухна лек, прохладен ветрец и изхвърли иззад хоризонта бледата луна. Пространството между двата рида сякаш се обля в някаква синкава, фосфоресцираща светлина. Академик Х. дълбоко въздъхна.
      - Колко е досадно! - промълви тихо той.- Човечеството се е устремило към нови, далечни светове, а ние не можем да уравновесим природата.
      -Какво не Ви харесва в нея? - учудено попитах аз.
      -Много неща.
      -Например?
      -Е, какво... Дори несъответствието във външността на хората. Младият е красив, строен, привлекателен, но е лекомислен, в главата му няма житейски опит. А старецът е надарен с мъдрост, но няма никаква външна привлекателност. Като в една древна притча.
      Аз не знаех за каква притча споменава и помолих да ми я разкаже.
      -Някога Бог създал човека  и животните- започна академикът, - и им отредил по  тридесет години живот. Живял ги човекът в младост, радост и веселие, но те свършили. И отишъл той при Бог и му се примолил: " Дай ми, Боже, още малко да поживея, бързо минаха тези години!" А Бог му отговорил: "-Ако някой се откаже, ела, с удоволствие ще ти дам остатъка от неговите години." И седнал  човекът и зачакал.
       И ето, дотичало при Бог магарето и занареждало: "- Смили се, Боже, над мене, тридесет години живот са ми много. Тридесет години да слугувам на господаря, да мъкна, да ме товари, почти да не ям, да не пия, само когато той ми дава. Моля те, намали годините ми наполовина."  Бог отрязал петнадесет години от магарешките и, ха да ги хвърли, но човекът на мига- до него: -Ти забрави ли за мен, Боже? -и Бог подхвърлил късчето магарешки години на човека.
       Но почти по същото време дотичало и кучето. И то се завайкало и жално замолило: - Боже, защо си ми дал тридесет години живот? Тридесет години да пазя, да браня господарското богатство, а той все да ме подритва и даже побийва? Не мога вече да издържам. Намали наполовина годините ми." Бог без да се замисли, отрязал половината кучешки години, а човекът  това  и чакал. И Бог му ги дал.
        Изведнъж се дотътрила и маймуната и завила на глас:"- Божеее, какво направи ти с мен? Принуди ме да се мъча тридесет години!"  "-Как да се мъчиш?" - учудил се Бог. - Дадох ти тридесет години, живей  си ги както искаш" "-Ох, не мога, Боже! Вземи си половината." "-Защо? Какво лошо има?" - отново се зачудил Бог. А маймуната през сълзи:
"- Ти ми даде такова лице, че когато се смея, всички мислят, че плача. А когато плача, всички мислят, че се смея. И ме обиждат. И ми се подграват, а аз страдам".
Съжалил Бог маймуната, тежко въздъхнал и тъкмо да хвърли и петнайсетте   маймунски години, човекът ги грабнал и ги прибавил към своите.
     И така, оттогава човек живее първите тридесет години в радост, удоволствия и безгрижност. После петнадесет години води магарешки живот - трупа пари и богатста, имоти и вещи. Следващите петнадесет години като куче брани и пази натрупаното за себе си добро. И когато вече е стар, съсухрен и грохнал, ненужен на никого,  започва своя маймунски живот - когато се смее, всички мислят, че плаче, а когато плаче, всички мислят, че се смее и му се подиграват....

      И двамата мълчахме, а наоколо беше тихо, тихо...
      След малко академикът каза:
      - На един конгрес аз изнесох реч по моите теми. Но извън текста произнесох думите:
      -Всички усилия и всички средства трябва да положим на олтара на живота, за  усъвършенстването на хората....
След дълга-дълга пауза, когато мислех, че ще ме заклеймят, залата избухна в бурни ръкопляскания. Всички станаха и ме аплодираха на крака.






Гласувай:
21
0



1. lexparsy - Много хубава притча, и много сат...
17.05 06:26
Много хубава притча, и много сатирично размисляща за смисъла на песъчинката време дадено ни за живот, сравнимо с този на звездите, а и колко ни е достатъчно, не време, а достойнство за да го изживеем правилно.
цитирай
2. gessos - Много хубава притча, и много сат...
17.05 13:09
lexparsy написа:
Много хубава притча, и много сатирично размисляща за смисъла на песъчинката време дадено ни за живот, сравнимо с този на звездите, а и колко ни е достатъчно, не време, а достойнство за да го изживеем правилно.


Да, по-важно е на олтара на живота да се усъвършенстваме, да бъдем човеци с достойнство, дори и с по-малко години живот.
Благодаря, lexparsy, за вниманието!
Поздрав и хубав ден!

цитирай
3. kvg55 - gessos,
17.05 18:10
Поучителна притча.
цитирай
4. donchevav - Магарешки, кучешки или маймунски, ...
17.05 23:55
Магарешки, кучешки или маймунски, или някакъв друг - животът, който ни е даден, е единствен и неповторим, затова ни е толкова ценен. Спомням си една мисъл на Н. Островски: “Най-скъпото на човека е животът му. Той му се дава само веднъж и човек трябва да го изживее така, че да не му е мъчително тъжно за безцелно преживените години, да не го гори позорът на подличкото и дребнаво минало, а когато умира, да може да каже: целия си живот и всичките си сили отдадох на най-хубавото в света ..." Но кое е това "най-хубаво"? За Островски в онова време е било освобождението на отечеството. Би било чудесно, ако за съвременния човек стремежът към усъвършенствине се окаже най-хубавото, най-ценното, най-силно осмислящото човешкия живот.
Много хубава притча! Разкрива чисто човешката жажда за живот - по-дълъг и по-смислен. Поздрави, gessos!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gessos
Категория: Поезия
Прочетен: 43696
Постинги: 68
Коментари: 274
Гласове: 2547
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031