Постинг
06.05.2018 21:43 -
ПРАЗНИЧНО
Автор: gessos
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2159 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2018 21:58
Прочетен: 2159 Коментари: 5 Гласове:
20
Последна промяна: 06.05.2018 21:58
Да е честит Денят на храбростта и празник на Българската армия (това, което е останало от нея и миналата и` слава)!
Честит имен ден и на всички именици, носещи славното име Георги! Бъдете здрави, силни, обичайте род и Родина, бъдете достойни за името на светеца, който ви обича и закриля!
А днес, вече в края на деня, ще ви напомня за
БЪЛГАРСКАТА ДИВА
ГЕНА ДИМИТРОВА
Раждането на голям истински драматичен глас е чудо на природата. Драматичните гласове са различни като характер, налагат се над всичко и над всички. Драматичното сопрано изисква не само голям глас, но физическа и психическа издръжливост. В историята на оперното изпълнителско изкуство те се броят на пръсти. Въпреки това предизвикателство, въображението на композиторите е било завладявано от виденията точно за такива героини.
За истинските драматични сопрани се казва, че са като птицата кондор: летят нависоко, дълго и сами. Те са застрашен вид, пред изчезване. Гена Димитрова беше подобен вид - летеше смело високо, без ограничения на мисъл и воля, устремена към кристалния връх на съвършенството. И беше съвършена! Почти три десетилетия Гена Димитрова носеше короната на неповторимото драматично сопрано. Беше българската гордост! Примадона на 20-и век, явление в оперното изкуство, българка по род и дух, изпълнила блестящо мисията си - да открива на хората един лъчезарен път към блаженство на душата!
Пръв Маестро Христо Бръмбаров прозира дарбата и`, като произнася съдбовните думи:
"Гена притежава глас, който се ражда веднъж на сто години!"
"Гласът на Гена Димитрова е рядко изразителен, огромен и звънтящ, той претежава силата на ураган!" (в.Крисчън сайънс монитор")
"Гена Димитрова има огън в гласа си! (Джон Хигинс в. "Таймс")
"Както природата е сътворила една планина, езеро или велечествено дърво,така е създала и нейния глас!" (Рената Тебалди)
Днес трябваше да навърши 77 години!
Тя казваше: "Когато съм на сцената, Бог говори чрез мене"
Сега тя пее на Бог! В Рая!
Поклон!
Турандот, след като съобщава на какво се дължи омразата и` към мъжкия род, тя самоуверено и надменно задава трите си въпроса:
Първият е:"Кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се роди отново през нощта?"
"Това е надеждата!" -отговаря Калаф
Смутена, Турандот задава втората гатанка: "Какво е това, което гори като пламък, но не е пламък. Ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава - то искри като Слънцето?"
Калаф се замисля и: "Това е кръвта!"
Турандот, обхваната от ярост, задава и третата гатанка: "Какво е туй, което прилича на лед, но замръзва от огъня. Ако си свободен, то те държи в робство. Станеш ли му роб, превръща те в цар?"
Настават мигове на напрегната тишина. Турандот вече тържествува. Но Калаф отново уверено отговаря:
"Това си ти, Турандот!"
Честит имен ден и на всички именици, носещи славното име Георги! Бъдете здрави, силни, обичайте род и Родина, бъдете достойни за името на светеца, който ви обича и закриля!
А днес, вече в края на деня, ще ви напомня за
БЪЛГАРСКАТА ДИВА
ГЕНА ДИМИТРОВА
Раждането на голям истински драматичен глас е чудо на природата. Драматичните гласове са различни като характер, налагат се над всичко и над всички. Драматичното сопрано изисква не само голям глас, но физическа и психическа издръжливост. В историята на оперното изпълнителско изкуство те се броят на пръсти. Въпреки това предизвикателство, въображението на композиторите е било завладявано от виденията точно за такива героини.
За истинските драматични сопрани се казва, че са като птицата кондор: летят нависоко, дълго и сами. Те са застрашен вид, пред изчезване. Гена Димитрова беше подобен вид - летеше смело високо, без ограничения на мисъл и воля, устремена към кристалния връх на съвършенството. И беше съвършена! Почти три десетилетия Гена Димитрова носеше короната на неповторимото драматично сопрано. Беше българската гордост! Примадона на 20-и век, явление в оперното изкуство, българка по род и дух, изпълнила блестящо мисията си - да открива на хората един лъчезарен път към блаженство на душата!
Пръв Маестро Христо Бръмбаров прозира дарбата и`, като произнася съдбовните думи:
"Гена притежава глас, който се ражда веднъж на сто години!"
"Гласът на Гена Димитрова е рядко изразителен, огромен и звънтящ, той претежава силата на ураган!" (в.Крисчън сайънс монитор")
"Гена Димитрова има огън в гласа си! (Джон Хигинс в. "Таймс")
"Както природата е сътворила една планина, езеро или велечествено дърво,така е създала и нейния глас!" (Рената Тебалди)
Днес трябваше да навърши 77 години!
Тя казваше: "Когато съм на сцената, Бог говори чрез мене"
Сега тя пее на Бог! В Рая!
Поклон!
Турандот, след като съобщава на какво се дължи омразата и` към мъжкия род, тя самоуверено и надменно задава трите си въпроса:
Първият е:"Кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се роди отново през нощта?"
"Това е надеждата!" -отговаря Калаф
Смутена, Турандот задава втората гатанка: "Какво е това, което гори като пламък, но не е пламък. Ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава - то искри като Слънцето?"
Калаф се замисля и: "Това е кръвта!"
Турандот, обхваната от ярост, задава и третата гатанка: "Какво е туй, което прилича на лед, но замръзва от огъня. Ако си свободен, то те държи в робство. Станеш ли му роб, превръща те в цар?"
Настават мигове на напрегната тишина. Турандот вече тържествува. Но Калаф отново уверено отговаря:
"Това си ти, Турандот!"
Следващ постинг
Предишен постинг
И благодатни дни!...
цитирайВелика, Велика!
цитирайmt46 написа:
И благодатни дни!...
Благодаря сърдечно!
И от мен!
vaquero написа:
Велика, Велика!
"Най-големият глас на века! Гласът на Арена ди Верона! Феноменалният глас!" - Франко Дзефирели
Наша гордост!
Гена си е перла в българската корона на певческото изкуство!
Желая на всички да са по- здрави, а най- много на теб, Гесос! :)
Литатру!
цитирайЖелая на всички да са по- здрави, а най- много на теб, Гесос! :)
Литатру!