Преди много години под един от мостовете на Париж слязъл господин с цилиндър и черно облекло на аристократ. Той се провикнал: - Иска ли някой да заработи 20 франка?
От купчините лежащи клошари се надигнал човек в дрипи. - Аз искам - тихо промълвил той. Господинът го повел и се качили на каляска без прозорци. Пристигнали в голямо имение и въвел бедняка в голяма зала, в средата на която стоял върху висок постамент ковчег с мъртвец, а в четирите ъгли на залата- мъже, които държали блакноти в ръце.
           Господинът наредил на бедняка да се обърне с гръб към ковчега. Изведнъж той усетил как за гърлото го хванала костеливата ръка на мъртвеца. Мъжете в ъглите на залата започнали нещо бързо да записват. Господинът подал 20 франка на клошаря и го повел към изхода.
- С какво заслужих  тези пари? - попитал той
Господинът отговорил, че на господаря е нужна картина с изплашено лице. Тогава клошарят взел блакнота от най-близкостоящия мъж и мигом нещо надраскал. Подал го на господина и бързо слязъл по стълбите.
             На листа били нарисувани четири сковани от ужас лица!
Тичайки след него, господинът извикал: - Хей, почакай, кой си ти?
- Аз съм беден испански художник. Името ми е Франциско Гоя...
Така великият Гоя станал кралски художник.

всеки ден се смайвам,как така имаме..такъв
еднакав вкус..
то, бива бива, да не сме били..сродни душички..
в Атлантида..
Гойа го гледах на един филм, сигурно съм била около 10 12г..
от тогава го обичам, също и и Ел Греко..
на Сърцето ми лежат..
благодаря ти..хич не гледам аз дати/ хаха
Юлия

Юлчееее! Тройна красотинко ( хем духовита, хем красива, хем умница!),
май наистина сме от Атлантида.
Само от там произхождат със сърца като нашите - туптящи, горящи и горещи!! :))) Пък и люлчините ни песни са били все за художници, поети, писатели, затова сме се омаяли взаимно, хахаха!!!
И аз ти благодаря!
И те поздравявам! :)))